My own Romanian Blouse (part 4)

Одисеята с румънската ми риза приключи. Това е финалната публикация. Започнах ризата преди година и седем месеца. Предишните етапи можете да видите тук, тук и тук.

През последния етап извезах частта на гърба, съединих всички части със свързващия декоративен шев и направих стесненията (набръчкванията) на яката и ръкавите.

Интересен елемент от сглобяването на ризата е т.н. паве. Павето е малка квадратна част от плата, която се слага под рамото, там където се свързват ръкавът и тялото на ризата. За ризи с традиционна кройка павето играе важна роля. То позволява свободното движение на ръката от рамото, особено при повдигане. Ето няколко снимки от прикачането на ръкава към ризата.

The saga with my Romanian blouse is over. This is the final post. It all started one year and seven months ago. The previous stages can be seen here, here and here.

During this last phase I embroidered the back part, assembled all the pieces with the decorative stitch and made the wrinkles which narrow the fabric for the openings around the neck and hands.

Shirts with such a traditional cut have one important piece – the pave. This is a square part which is put under the shoulder where the sleeve meets the body of the shirt. It allows the free movement of the arm, especially when raising it. Here are some images showing how the sleeve is attached to the shirt with the help of the pave.

Направила съм и малка визуална инструкция как се шие това прословуто паве.

Here is a short tutorial about how the pave is made.

Сигурно сте забелязали красивия съединяващ шев във винено червено. Ако се чудите как се прави, ето как:

You might have noticed the gorgeous purple stitch which is used to assemble the parts. In case you wonder how it is done, please watch the video:

Отворите за яката и за ръкавите се стесняват чрез набръчкване. Това е техника, характерна също и за българските ризи от северна България, така наречените “бръчанки”. Използва се здрав конец (за предпочитане не лъскав, за да не се хлъзга) и се прават няколко успоредни линии с бод тропоска близо до края на плата. Аз направих 6 линии през 4 нишки от плата. Тропоската също ми е 4 през 4 нишки. След това конците са издърпват заедно, с което плата се набръчква и свива равномерно.

The openings for the collar and sleeves are narrowed by wrinkling. This is a technique also used in the traditional shirts in northern Bulgaria, these are called “bruchanka” i.e. wrinkled. A strong non glossy thread is used to make several parallel simple running stitches close to the edge of the fabric. I made 6 lines over 4 threads. The running stitch is also 4 by 4 threads. At the end the threads are pulled out together which makes the fabric wrinkle and therefore narrow evenly.

След като се набръчкат, отворите на яката и на ръкавите се обличат в продълговато парче плат, също бродирано. Извадих два продълговати елементи от мотива на ризата и в крайна сметка се спрях на по-широкия с ромбовете.

After wrinkling the openings of the collar and sleeves are covered with an embroidered piece of fabric. I took two oblong samples from the main pattern of the shirt and eventually settled on the wider one with the rhombuses.